331 млн. лева са предвидени за проекти на бизнеса по Оперативна програма ,,Иновации и конкурентоспособност” през 2019 година

„Подобряване на производствения капацитет в малките и средни предприятия“- Обща БФП- 75 млн. евро:

Проекти могат да се подават до 21 май 2019 г., като право да направят това имат микро-, малки и средни предприятия, които имат минимум 3 приключили финансови години преди датата на обявяването на процедурата. Общият бюджет за безвъзмездна финансова помощ е 75 млн. евро, като за да се възползват от финансиране, кандидатите следва да развиват основната си дейност в някой от определените за допустими сектори: промишлено производство, фармация, козметика и парфюмерия, електроника, електрически съоръжения, оптични продукти, мебелна и шивашка промишленост, радио и телевизия, издателска дейност и др.

Най-важното, на което бизнесът следва да обърне внимание, за да подготви качествени проектни предложения:

Кой е допустим кандидат Ключов момент при определяне на допустимостта е кодът на икономическа дейност (КИД) на фирмата. В практиката често се оказва, че компаниите имат повече от един КИД заради различни типове приходи – от производство, търговия и др. фирмени дейности. В случая следва да се има предвид, че се търси кодът на основната дейност – тази, от която предприятието формира над 50% от приходите си за 2017 г. Данните за 2018 г. няма да бъдат взети под внимание.

Колко ще бъде размера на безвъзмездното финансиране Процедурата допуска два режима на подпомагане: “минимална помощ” или “регионална инвестиционна помощ”. Режим “минимална помощ” позволява безвъзмездно финансиране до 391 хил. лв., формиращо не повече от 70% от размера на допустимите разходи по проекта. Режим “регионална инвестиционна помощ” е предпочитаният от кандидатите, тъй като в рамките му може да се усвои безвъзмездна помощ до 1 млн. лв. Размерът на безвъзмездната помощ при прилагането му варира от 35% до 70% в зависимост от категорията на предприятието и мястото на изпълнение на проекта.

Малките и средните компании, които ще изпълняват проектите си на територията на Югозападен район за планиране (области София, Кюстендил, Перник и Благоевград), получават финансиране съответно 45% за малки и 35% за средни предприятия. Компаниите от останалите райони за планиране получават съответно 70% за малки и 60% за средни предприятия. Основен момент е определянето на категорията предприятие, което следва да се случи според правилата на Закона за малките и средни предприятия. Често допускана грешка на кандидатите е да разглеждат себе си като самостоятелни юридически субекти, без да вземат предвид свързаността си с други юридически лица и техните собственици, оперирането на хоризонталните и вертикални пазари.

Допустимите инвестиции и правилна обосновка за тяхната необходимост В рамките на новата процедура се допускат инвестиции в дълготрайни материални (ДМА) и нематериални активи (ДНА), които следва да бъдат насочени към: подобряване на производствените процеси; намаляване на производствените разходи; подобряване на предлаганите продукти. Инвестицията следва да бъде съсредоточена върху ДМА, които добавят стойност в продуктите, и ДНА, пряко свързани с производството, като се приложими само за основната икономическа дейност на кандидатите /тази, определяща допустимостта им/.

Не се допускат инвестиции в разработване и въвеждане на базирани на информационни и комуникационни системи и приложения за управление на бизнеса като ERP системи, CRM системи, (MOM/MES системи), BI и др.

Внимание следва да се обърне на целите, за които ще се ползват планираните за закупуване активи. Допустими са три направления:

  • създаване на нов стопански обект – нова различна производствена единица, а не на ново различно юридическо лице;
  • разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект – производство на повече от поне един от вече произвежданите продукти;
  • основна промяна в целия производствен процес на съществуващ стопански обект, което изключва само частичната модернизация на определени операции.

Важно за кандидатите е, че диверсификацията на продукцията на стопанския обект с продукти, които не са били произвеждани до момента в него, не попада сред допустимите по процедурата първоначални инвестиции.

“Развитие на регионални иновационни центрове” – обща БФП: 100 млн. лв.

Процедурата ще бъде отворена за кандидатстване от май 2019 г. Допустими кандидати са сдружения между предприятия, научни организации, НПО, местни и регионални власти. Основен акцент се поставя на ползването на научноизследователския и развоен потенциал на научните организации за създаване на нови продукти, услуги и процеси в приоритетните области на регионалната специализация определени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г.

Предвижда се процедурата да подкрепи широк кръг от дейности: изграждане на нови или разширяване и модернизация на съществуващи научно-изследователски инфраструктури (изпитателни лаборатории, тренировъчни центрове и др.), в т.ч. придобиване на ДМА и ДНА; трансфер и широко популяризиране на знания и резултати от научни изследвания; извършване на специализирани проучвания и анализи и др. Средства са предвидени и за изграждане на административното тяло на обединението-кандидат, подпомагане на научноизследователския и развоен екип и стимулиране интернационализацията и маркетинга на продуктите и услугите, разработени и впоследствие предоставяни от обединението.

Според вида на съответните разходи и дейности ще се покриват между 50 и 90% от разходите по проектите. Минималната помощ за проект ще бъде 1.5 млн. лв., а максималната – 7.5 млн. лв. Общият бюджет ще се разпредели между 6-те района от ниво NUTS 2, като се изключва област София-град. Като една от основните пречки пред процедурата може да е необходимостта от собствено участие на научните организации, които в по-голямата си част са на бюджетна издръжка и разполагат с ограничен финансов ресурс за подобен тип дейности.

“Стимулиране внедряването на иновации от съществуващи предприятия” – обща БФП: 117.3 млн. лв.

През юни 2019 г. се очаква да бъде отворена най-голямата процедура за кандидатстване. Финансовата подкрепа ще се предоставя на МСП и големи фирми, които са търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите, или са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава – членка на Европейското икономическо пространство, и имат минимум три приключени финансови години.

Ще се финансират дейности за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за внедряване на иновациите, в т.ч. строително-монтажни работи, както и консултантски и помощни услуги. Интензитетът на съфинансиране от ЕС ще бъде от 25 до 90% в зависимост от категорията на предприятието и вида на финансираната дейност. Минималната помощ за проект ще бъде 100 хил. лв., а максималната – до 500 хил. лв. за микро- и малки предприятия, до 750 хил. лв. за средни и до 1 млн. лв. за големи предприятия.

Лайтмотивът на процедурата е сериозното изоставане на България в сферата на иновациите, което основно се дължи на липсата на инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в сравнение с водещите световни икономики и другите държави от ЕС. Според класацията на Иновационния съюз (Innovation Union Scoreboard – IUS) от 2017 г. България попада в групата на страните “плахи иноватори”. Основна пречка пред безпроблемното прилагане на процедурата ще се яви “еластичното” определение за иновация, използвано за целите на ОПИК. То затруднява както кандидатите при формулиране на проектната идея, така и оценителните комисии в процеса на оценка на проектите, което се потвърждава и на практика от вече реализирани подобни процедури.

“Създаване и развитие на тематично фокусирани лаборатории” – обща БФП: 15.65 млн. лв.

Най-малката като заделен финансов ресурс процедура се очаква да започне през септември 2019 г. За финансиране ще могат да кандидатстват съществуващи средни и големи предприятия от страната и чужбина. Процедурата е насочена към създаване и развитие на ,,живи” лаборатории (living labs), необходими да посрещнат нуждите на бизнеса от сертифициране, стандартизирани тестове и техническа верификация, изпитвания и доказване на концепции, опитни образци и полезни модели, прототипиране и друга подобна инфраструктура в подкрепа на иновационната дейност и комерсиализацията на нови продукти. Под определението “тематично фокусирани” следва да се разбира лаборатории, имащи отношение към приоритетните области, определени в Иновационната стратегия за интелигентна специализация на България 2014-2020 г.

Със средствата, отпуснати по схемата, ще могат да се купуват дълготрайни материални и нематериални активи. Извършването на строително-монтажни работи също ще бъде допустима дейност. Безвъзмездното финансиране ще покрива от 25 до 60% от разходите. Минималната помощ за проект ще бъде 100 хил. лв., а максималната – 1.25 млн. лв.

“Дигитализация на МСП” – обща БФП: 58.67 млн.

Последна, през ноември 2019 г., ще бъде отворена процедурата, насочена към развитие на управленския капацитет и растеж на МСП чрез предоставяне на специализирани ИКТ услуги. Със субсидиите МСП ще могат да придобиват материални и нематериални активи,, свързани с разработването и въвеждането на базирани на ИКТ системи и приложения за управление на бизнеса им, като БФП ще покрива 70% от разходите по проектите. Минималната помощ за проект ще бъде 50 хил. лв., а максималната – 391 хил. лв., т.е. процедурата ще бъде в режим на минимални помощи (de minimis).

Акцент и в четирите схеми, които ще бъдат отворени за бизнеса догодина, се поставя на разработването и/или внедряването на иновации. В тази връзка от решаващо значение за успешната им реализация е подготовката на максимално ясни правила и процедури за кандидатстване, адекватни и качествени критерии за оценка на проектите. Необходимо е също така да се помисли и за по-доброто структуриране на схемите за подкрепа и осигуряването на съгласуваност и синергия помежду им с цел създаване на реална възможност за прилагане на интегриран подход и възможност за надграждане на постигнатите резултати през следващия програмен период, особено по отношение на регионалните иновационни центрове и тематично фокусираните лаборатории.

Източник: МС/Капитал